Началото на историята на кварталите „Изгрев“ и „Изток“ е достойна за високобюджетен престижен сериал. Към 20-те години на миналия век, градът все още не е стигнал дотам – между източните покрайнини на София и близкото село Слатина се ширят красиви поляни, наричани „Балчеровите“ 
по (побългареното) име на Джеймс Баучер – ирландският кореспондент на Балканите, който защитава българската кауза в навечерието на Освобождението и толкова се увлича по нашата страна, че остава да живее тук и е погребан в Рилския манастир. Благодарните власти на новата българска държава му подаряват десетина декара на изток от града, а Джеймс Баучер ги завещава на своя иконом. На това място в историята влиза не друг, а Петър Дънов – прочутият български духовен водач и създател на религиозното движение „Бялото братство“. След като завършва образованието си в американски методистки колеж, младият Дънов се завръща в България и постепенно събира около себе си нарастваща група от последователи, които възприемат идеите му за духовно усъвършенстване. Ключово място сред тях заема отдаването на почит към слънцето като символ на божественото начало, а за софийските дъновисти най-удобното място да се събират с тази цел са именно Балчеровите поляни. Някои от тях направо се заселват там, на палатки и в импровизирани колиби, като поставят началото на нещо като духовен къмпинг. С годините изкупуват от иконома на Джеймс Баучер земята, на която живеят, и наричат селището си „Изгрева“. След смъртта на Дънов през 1944, последователите му получават от едва прохождащите комунистически власти специално разрешение той да бъде погребан в „Изгрева“, през 1976 
Комитетът за култура на Людмила Живкова обявява гроба му за паметно място, а през 1998 е обявен за паметник на културата с национално значение. Междувременно – от 60-те години на миналия век – на мястото на някогашното дъновистко селище, Балчеровите поляни и село Слатина започва да се строи. София расте, но не старее, и си иска своето. Квартал „Изгрев“ запазва името на селището, а квартал „Изток“ си идва с името, защото по онова време наистина е най-източният софийски квартал – „Младост“ все още е само блян в блесналите очи на социалистическите архитекти, които едва са започнали да овладяват черната магия на панелното строителство. За разлика от по-късните си съседи на изток от рая, „Изгрев“ и „Изток“ са замислени като луксозни квартали във високия сегмент и си остават такива и до днес. В тях са настанени дипломатическите представителства на СССР (днес – посолството на Русия), Германия, Япония, Куба, Финландия, Монголия, Судан, Ирак, Виетнам и други държави. На мястото, където „Изток“ стига до Борисовата градина, е построен зашеметяващият за времето си парк-хотел „Москва“, 
където са настанявани всички високопоставени чуждестранни гости на столицата (както се твърди – в стаи, до една оборудвани с подслушвателни устройства от Държавна сигурност). На улица „Фредерик Жолио Кюри“ са построени така наречените „дипломатически блокове“, в които живеят по-редовите служители на чуждестранните посолства. А в къщите и елегантните малки кооперации по тихите улици (много от които днес носят техните имена) творят писатели, журналисти, учени, композитори и други интелектуалци, макар и понякога да са в противоречиви отношения с властта. (Най-ярък пример за последните е поетът Радой Ралин, на когото днес е наречен площадът пред някогашното кино „Изток“.)
Границите на „Изток“ и „Изгрев“ са добре очертани. Двата квартала започват от Борисовата градина, а „Изток“ свършва до булевард „Г. М. Димитров“, откъдето започва „Младост 1“. Другите две страни на правоъгълника са „Цариградско шосе“ и булевард „Драган Цанков“. По последния минава най-голямата линия на софийското метро, а „Цариградско шосе“ е най-голямата пътна артерия в града. Всички собственици на автомобили със софийска регистрация са прекарвали в квартал „Изток“ поне един ден от живота си, защото там се намира софийското управление на КАТ. Точно срещу входа на КАТ е една по-съвременна забележителност, популярна най-вече сред чуждестранните гости на столицата:
Музеят на социалистическото изкуство, където са изложени както великанската „рубинена“ звезда от фасадата на някогашния Партиен дом, така и най-голямата статуя на Георги Димитров. (Която преди мрачно държеше под око въпросния Партиен дом от мястото, където днес се издига статуята на Света София.) През последните години, по протежението на булевард „Драган Цанков“ се оформя модерен комплекс от високи офисни и жилищни сгради, сред които някога внушителният „световен търговски център“ на „Интерпред“ изглежда като застаряващо джудже. 
Но е достатъчно да продължите на няколко пресечки надолу, в посока „Цариградско шосе“, за да потънете в изискания комфорт на „Изток“ такъв, какъвто е винаги си е бил.
