В предишната статия разказахме за допирната точка на архитектурата и AI. Днес ще разгледаме каква е връзката между AI системите и разработките на софтуери за проектиране.
Голяма част от вградената в изкуствения интелект технология е разработена от игралната индустрия, като нейната способност е да произвежда форми на AR - Augmented reality, още позната като обогатена реалност. AR има интересен потенциал да промени възприятието и ангажираността с архитектурни проекти както за архитектите, така и за не-архитектите, участващи в проект. Чрез използването на допълнителен хардуер, увеличената реалност има способността да улови и подобри реалния свят. Това ще даде възможност на хората да се ангажират с дизайн преди строителството, например, да изберат най-привлекателното предложение от своя опит в рамките на симулацията. Възможно е много архитектурни проекти също да останат в тази незастроена зона, в паралелна цифрова реалност, която едновременно ще обитава по-голямата част от бъдещите граждани на света.
Затова допълнената реалност би позволила на клиента да премине през и да усети различни дизайнерски предложения, преди те да бъдат изградени. Могат да се симулират светлини, звуци, дори миризми на сграда, които могат да пренареждат акцентите, които архитектите в момента дават на конкретни елементи от техния дизайн. Такава промяна в метода на представяне има потенциала да измести това, което е възможно в областта на архитектурата, както е направено в началото на този век. Освен това, обратната връзка, генерирана от увеличената реалност, може да се включи директно в дизайна, което позволява на моделите да взаимодействат директно и да се адаптират към бъдещите потребители. Интелигентните инструменти за проектиране започват да експериментират с начина, по който AI може да започне да се ангажира и да се учи от човешкото поведение.
Системите за изкуствен интелект вече са интегрирани в строителната индустрия - някои от иновативните практики работят с „роботизирани занаятчии за да изследват изкуствения интелект в строителните технологии и производството. Майкъл Ханммайер и Бенджамин Диленбер, основатели на изчислителната архитектура, изследват новия естетичен език, който тези разработки започват да генерират. Според тях, архитектурата стои в точката на инфлексия, а това води до напредък както в изчислителните, така и в технологичните технологии и ни позволява да създадем архитектура от досега невъобразими форми, с невиждано ниво на детайлност, създавайки напълно нови пространствени усещания.
Технологията за 3D печат, разработена от софтуера AI, има потенциал да предложи на архитектите от двадесет и първи век значително по-различен естетически език, може би катализиращ възраждането на детайлите и орнаментите, които сега рядко се дължат на спада в традиционните занаяти.
