„Бояна“ е оригиналният софийски квартал в подножието на Витоша, затова няма нищо чудно, че е разделен на хоризонтални „пояси“, които видимо се различават един от друг с набирането на височина. Най-ниско, надвиснали над булевард „България“, са новите модерни сгради с панорамни прозорци. Когато продължите по-нагоре и оставите зад гърба си градската шумотевица, навлизате в централната част на „Бояна“, в сърцето на която е легендарната Боянска църква. Оттам улиците стават още по-стръмни, катерят се по склоновете на планината и къщите в най-високата част на квартала буквално са в гората.
Остава и въпросът кое точно влиза в границите на Бояна. На картата, кварталът е сравнително малък – затворен между булевард „България“, улица „Даскал Стоян Попандреев“ (която го разделя от комплекса на държавната резиденция) и общо взето невидимата граница между него и квартал „Киноцентъра“. Но подобно на „Лозенец“, самото име на „Бояна“ упражнява магическа привлекателна сила, така че към него често се смятат и имотите по улица „Беловодски път“, и тези по „Панорамен път“ (съответно във вилна зона „Беловодски път“ и квартал „Панорама“).
Село Бояна е присъединено към Голямата градска община на София през 1938, но губи статута си на село и официално се превръща в квартал едва през 1961. Но археологическите останки и, разбира се, Боянската църква свидетелстват, че там са живели аристократи още по времето на Втората българска държава. От 1974 насам, в „Бояна“ отново е домът на държавните глави – първоначално Държавният съвет на НРБ, а днес – резиденцията на президента и вицепрезидента, министър-председателя и председателя на Народното събрание. От 1998, най-голямата сграда в комплекса на държавната резиденция приютява не държавни глави, а сбирката на Националния исторически музей, а в днешно време има гражданска инициатива паркът на резиденцията, с площ от 60 хектара и впечат
ляващо ботаническо разнообразие, да бъде отворен за посещения на публиката. (Вместо да стои празен по цял ден, докато държавните мъже и жени са на работа в центъра на столицата.) В съседство с Националния исторически музей е Националната футболна база, където понякога тренира националният футболен отбор, а между двете е опънат огромен асфалтиран участък с неизвестно предназначение, по който почти не минават автомобили – нещо като най-голямото локално в София.
От „Околовръстно шосе“ нагоре по булевард „България“ е особено престижен за живеене район, защото булевардът се спуска на скорост надолу в самото сърце на града, докъдето се твърди, че можете да стигнете с кола за 15 минути. От известно време насам, същият район е особено престижен и за умиране, защото там е православният гробищен парк „Св. Архангел Михаил“, където вечният покой е с пет звезди. На небето и вечността е посветена и църквата „Св. св. Никола и Пантелеймон“, популярно наричана „Боянската църква“. Изграждането на църквата е започнало още през ранното Средновековие, световноизвестните стенописи са от XIII век, а през XIX век за малко да останем без нея, защото селяните от Бояна искат да я съборят и да построят нова, по-голяма. Спасява я царица Елеонора, съпругата на княз Фердинанд I, която е погребана до южната стена на църквата. (А на Фердинанд дължим засаждането на американските секвои на Витоша, една от които се издига до небето в двора на църквата.) От 1979, Боянската църква е включена в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО и си остава един от най-разпознаваемите символи на България. Ако продължите по стръмната павирана улица нагоре от църквата, ще стигнете до началото на пътеката за Боянския водопад. Именно там, в тихите улички в най-високата част на „Бояна“, можете да усетите истинската атмосфера на квартала – място, където ще се будите от птичи песни, а далечното бучене на града ще ви се струва като сън.
Съвременният живот на „Бояна“ тече предимно по протежението на двете основни улици в него. Улица „Кумата“ е нещо като „главната“ на „Бояна“, която след излизането от квартала продължава да обикаля в подножието на Витоша към кварталите „Киноцентъра“, „Драгалевци“, „Симеоново“ и „Бистрица“. На нея са повечето магазини в квартала, семейният ресторант „Кумата“ и един от най-утвърдените италиански ресторанти в София – „Cinecitta Osteria Italiana“. В самия център на квартала е легендарното „Боянско ханче“, а в обратната посока, по булевард „Александър Пушкин“, който минава от другата страна на парковия комплекс на резиденцията, ви очакват ресторантите „Perfetto“, „Da Massimo“, „Castello di San Marino“ и резонният въпрос каква е причината за това италианско нашествие по южните склонове на Витоша. Друга средиземноморска кулинарна дестинация е гръцкият ресторант „Kumbare“, стратегически разположен в началото на отбивката към гробищния парк.
