“Яворов” не е просто квартал, а място за духовна емиграция. Ако София ви “стане тясна”, винаги можете да си направите разходка по ул. “Иван Асен II“. Ще се почувствате по-добре.
Да вдишате аромата от прясно изпечен хляб в старата пекарна. Да се отбиете в сладкарницата, където още продават толумбички и наливна боза. Да изгледате някой филм в кварталното кино “Влайкова” или да се разходите по павираните улици около Военната академия, увековечени в старите български филми - безценно!
Карето между Перловската река, Цариградско шосе, Военната академия и старите Кавалерийски казарми има по-различно излъчване от другите централни квартали.
Тук не само ще откриете красиви стари къщи и жилищни кооперации, но и можете да усетите атмосферата на една по-романтична София - с прането, което виси по въжета и вътрешни дворове, с домашните любимци, които надничат от прозорците, с малките квартални бакалии и пекарни, с продавачите, които се обръщат на малко име към своите клиенти. Кварталът има собствен дух и интересни обитатели.
Главната улица на квартала е “Иван Асен II”, която е и единствената двупосочна. Тук все още работи последното квартално кино в София - “Влайкова”. Построено през далечната 1925 г., последното софийско кино продължава да води своята неравна битка срещу големите мултиплекси.
Днес “Влайкова” е много повече от квартално кино. Това е културна институция, която много скоро ще празнува вековен юбилей, и е своеобразна емблема на квартала. Любопитното е, че неговите създатели - Мария и Тодор Влайкови, почти фалирали покрай строителството, след като ипотекирали дома си и теглили кредити. Накрая се принудили да го дарят на държавата, която завършила строителството на киното и покрило задълженията им към банките.
На метри от него работи „Старата пекарна“ със собствена фурна - една от най-старите в София. Съществува от 1936 г. и все още около нея ухае на прясно изпечен хляб. Тук може да си купите ръчно приготвени багети, хляб с квас и лимец, различни закуски и курабийки.
Сред емблемите на квартала е и сладкарница "Пчела", която е едно от последните места в града, където все още се предлага наливна боза. Наливат ти я от чешма - като по времето на соца. Малката от 250 мл струва само 80 стотинки. Бозата е “Гушанска”, произвежда се в Монтанско. Карат я три пъти седмично и е наистина прясна.
В сладкарница "Пчела" може да опитате и позабравени лакомства от детството, като реване, щрудел, масленки, меденки, както и соц класиката - толумбички в захарен сироп.
Ако сте жител на “Яворов”, можете буквално да не излизате от квартала с месеци - тук има всичко необходимо. Безброй малки и по-големи магазини за хляб, месо, риба, плодове и зеленчуци, включително фермерски продукти. Има всякакви ателиета за услуги - салони за красота, обущари, химическо чистене, винарни, куриерски офиси, много ресторанти, барове и кафенета. Има също поликлиника, няколко детски градини и две училища.
Докато се разхождате по ул "Иван Асен II", не пропускайте да кривнете и по ул. "Авицена", която преди един век се е казвала "Цибра”. След Първата световна война там места за изграждане на къщи безплатно получават редица университетски професори - филологът Стоян Аргиров, психологът Спиридон Казанджиев, педагогът Христо Негенцов, математикът Иван Ценов, биологът Стефан Консулов, лесовъдът Тодор Димитров, икономистът Иван Кинкел, юристите Симеон Ангелов и Стефан Баламезов, праисторикът Рафаел Попов, философът Михаил Димитров, професорът по музика Д. Иванов и др.
Заради тях карето около ул. “Авицена” получава през 30-те години прозвището “Професорският квартал”. Освен професори, къщи на някогашната ул. “Цибра” (днешната ул “Авицена”) са имали светила на българското изкуство и култура, като поетесата Дора Габе, поетът Емануил Попдимитров, проф. Александър Балабанов и др.
В наши дни кварталът също е обитаван от известни личности, сред които са журналистът и водещ Ники Кънчев, режисьорът Стефан Командарев, музикантите Орлин Павлов и Румен Бояджиев от „ФСБ“ и други.
Историята на “Яворов” е доста интересна. Това е всъщност първият жилищен квартал на София. Територията около Орлов мост започва да се застроява след Първата световна война. Дотогава местността е била известна като “Трета извънградска част” и е била осеяна с пустеещи ниви. На мястото на днешната ул. “Иван Асен II” e имало коларски път към село Слатина.
След войните (1912-1918) спекуланти изкупуват на ниски цени парцели от осиромашелите слатинчани и ги препродават скъпо на столичани за строителството на къщи. Така се ражда новият квартал.
Професорските къщи се появяват по-късно, след едно решение на Министерството на народното просвещение, с което се раздават безвъзмездно малки парцели земя на учители и университетски преподаватели.
Построеният през 1891 г. мост е замислен като символ на свободата, тъй като на това място са посрещнати първите завърнали се затворници от Диарбекир. Бронзовите фигури на орлите в четирите края са дело на виенската фирма „Рудолф Филип Ваагнер“. Под моста минава Перловската река, която в този участък е превърната в канал.
Мостът дълги години е бил смятан за официалната порта на града. Тук се е връчвал почетният ключ на видни гости на столицата, сред които са били Кайзер Вилхелм II и космонавтът Юрий Гагарин.
След Десети ноември мостът се превръща в символ на промяната. Тук се състоя големият предизборен митинг на СДС, събрал на 7 юни 1990 г. близо един милион души, настояващи за демокрация и сваляне на БКП от власт.
В последните години Орлов мост се превърна и в символ на недоволството. Тук бяха големите протести срещу правителството на Пламен Орешарски (2013).
Най-голямото предимство на квартала е близостта му до Борисовата градина - любимо място на поколения софиянци.
Най-големият и най-стар парк на София разполага с дълги алеи и много зелени пространства, които крият кътове за почивка, игри, любов и забавления. В близост до квартал “Яворов” се намират доста от популярните места в парка, като езерото “Ариана”, Розариумът и Езерото с лилиите - истински малки оазиси насред градската шумотевица.
“Ариана” пази спомена за безброй първи целувки и обяснения в любов. Най-често това се случва под клоните на върбите или под мостчето, водещо към острова в средата на езерото, напомнящо за Моста на въздишките във Венеция.Не по-малко обичано е Езерото с лилиите, което преди около век е било известно като Рибното езеро. През почивните дни тук е почти невъзможно да намерите свободна пейка.
Минаването през много софийски подлези не е особено приятно изживяване, заради мръсотия, тъмни участъци, клошари и лоша миризма. Но този подлез е различен. Наричат го “филмовия подлез”, заради многото инсталации и графити на филмова тематика. Намира се на локалното на “Цариградско шосе” - на ъгъла със “Светослав Тертер”.
Минаването през него ще ви пренесе за кратко в света на киното и ще ви накара да се усмихнете. Освен графити с любими образи от големия екран, като Мерилин Монро, Чарли Чаплин, Луи Дьо Фюнес, по стените на подлеза са изписани култови реплики от български и чуждестранни филми.
Сред тях са класики като “Абе, мене никой не ме е прецакал досега, той ще ме цака с топла бира” (“Оркестър без име”) и “Когато ти плащат е командировка, а когато ти си плащаш, е курорт” (“С деца на море”).
На север кварталът граничи с парка на Военната академия - друг малък оазис в сърцето на града. Допреди десетина години той беше напълно забранен за цивилни, но вече мястото е “демилитаризирана” зона, предоставена за граждански цели. Режимът за достъп е свободен, но трябва да се съобразявате с работното време.
Всъщност това е единственият столичен парк, който има работно време и се заключва нощем (в 20.30 часа през лятото и в 17.30 часа през зимата). През лятото паркът понякога се използва и за представления на Софийската опера и балет.
Тук се провеждат и други събития - концерти, партита и филмови прожекции. Освен с красивите си алеи, подходящи за разходки, паркът е интересен и със интересната дървена беседка, която наподобява горска хижа. Зеленият й резбован покрив може да ви приюти, ако внезапно завали дъжд.
Оградата на парка е истинска забележителност. Тя е изработена от 1895 цеви на пушки "Крънка" и "Бердана", използвани от българските войници по време на Балканската и Междусъюзническата война. Направена е през 1934 г. и е паметник на културата.
Сградата на Военната академия също е паметник на културата. Главният корпус е в неоромански стил, по проект на чешкия архитект Антонин Колар. Той наподобява старинна крепост с типичните за този стил арковидни прозорци и сводове. Върху корнизите на покрива са добавени орнаменти във формата на бойни кули.
Проектант на парка е германецът Фридрих Грюнангер, който стои и зад други софийски забележителности като Духовната академия, Синагогата, източното крило на Царския дворец, къщата на Яблански.
● По социалистическо време горната част на “Яворов” се е наричала ж.к. “Ленин”.
● Днешният булевард “Евлоги и Христо Георгиеви” в продължение на няколко години се е наричал “Адолф Хитлер”. Това име му е дадено от столичните общинари през октомври 1940 г. в знак на признателност за връщането на Южна Добруджа към Царство България. Продължението на булеварда от “Генерал Гурко” до “Фритьоф Нансен” пък е носило името “Бенито Мусолини”.
● На ул. “Янтра” №13 се намира къщата, в която е прекарал последните дни от живота си големият български писател Йордан Йовков.
● В началото на ул. “Иван Асен II” се намира и къщата на писателя Ран Босилек, познат на поколения българчета от приказките за Кума Лиса и Кумчо Вълчо. Ще я познаете по червената фасада (адресът е “Иван Асен II” №8).
● На улиците “Мизия” и “Леонардо да Винчи” са снимани сцени от филма “Рицар без броня” с участието на Апостол Карамитев. Филмът е по сценарий на Валери Петров и разказва за сблъсъка на детските мечти с фалша на “големите”. От него е останала култовата реплика “Защо възрастните говорят едно, а вършат друго”.
● Намиращата се до Орлов мост жилищна кооперация “Царевецъ” е едва втората такава в София - построена е през 1925 г. Преди нея е имало само една подобна - палата “Мусала”, намираща се на ъгъла на улиците “Сердика” и “Триадица” (1923).
● В горната част на квартала има доста улици, кръстени на войводи - “Момчил войвода”, “Ивац войвода”, “Бойчо Войвода”, “Мануш войвода”, “Страхил войвода”, “Чавдар войвода”.
● Има и доста улици, кръстени на български реки - “Осъм”, “Огоста”, “Янтра”, “Лакатица”.
