„Лозенец“ е един от кварталите, с които София с право се гордее. Качеството на живота в него си личи от пръв поглед, но освен с отлични жилищни имоти, десетки ресторанти и красиви, изненадващо тихи улици с имена на дървета и цветя, по които през деня котките са повече от хората, този квартал се отличава от останалите и с особеното си устройство. От север на юг, приблизително по линията на булевард „Свети Наум“, е разделен на две ясно обособени части – Долен и Горен Лозенец. Долен Лозенец граничи с центъра на града, от който го разделя булевард „Евлоги и Христо Георгиеви“ и преминаващата по него Перловска река (или просто „Канала“). Горен Лозенец е разположен на стотина метра по-голяма надморска височина, като на юг достига до съседния квартал „Хладилника“. (За граница между двата може да се смята булевард „Никола Вапцаров“, но както с границите между всички елитни и недотам елитни софийски квартали, и тази е въпрос на тълкуване.) Но това не е всичко. Защото Лозенец е разделен и от запад на изток – по линията на булевард „Черни връх“ – така че се получават общо четири „квадранта“, като на игралното поле на „Не се сърди, човече“. Източната част – да я наречем „Стар Лозенец“ – граничи с Борисовата градина, а Западната част – да кажем, „Нов Лозенец“ – стига до Южния парк. За парковете ще стане дума по-късно, а сега е време за малко…
ИсторияЧак до началото на ХХ век, „Лозенец“ изобщо не е квартал, а крайградска местност. Така наречената „Римска стена“, която в днешно време се намира в самото сърце на квартала, срещу Университета по архитектура, строителство и геодезия (по-популярен със старата си абревиатура ВИАС),
в действителност не е построена от римляните, а през XVI век, и е използвана за церемониална молитва преди заминаването на мюсюлманите на хаджилък – т.е. по онова време е била на един от изходите на града. В османските източници местността се нарича Корубаглар или Курубаглар, като и двете съдържат думата за „лозя“ – оттам и „Лозенец“. Прочутият пътешественик Евлия Челеби, който през XVII век инвестира 40 години от живота си, за да обходи и опише всички земи на Османската империя, специално се прехласва по лозята и вишните в бъдещия квартал. Към 20-те години на ХХ век вече са се оформили Долен и Горен Лозенец, като по същото време се обособява и така нареченият Журналистически квартал (от днешния площад „Журналист“ на изток към Борисовата градина). 
В него се заселват множество публицисти, общественици, писатели и учени, което си личи и до днес по възпоменателните табелки на входовете на малките жилищни кооперации на мястото на някогашните къщи. През 1944 година, „Лозенец“ претърпява сериозни щети от бомбардировките на Съюзническите сили, но оттогава насам нищо му няма.
Мястото няма да ни стигне дори да ги изброим, а и не искаме да лишаваме бъдещите жители на квартала, които обмислят да инвестират в наем или покупка на имот в „Лозенец“, от неповторимото удоволствие да се разходят по улиците и да открият сами такива съкровища като старата Водонапорна кула (на улица „Галичица“, сега център за съвременно изкуство) или приказната горска къщичка на трамвайна спирка „Вишнева“. Освен в границите на самия квартал, много неща се случват и в тази част на Южен парк, която се протяга на север към булевард „България“ и на изток към булевард „Черни връх“. (През годините се правят опити да бъде наречена по някакъв друг начин, но май си остава популярна най-вече като „Кучешката градинка“.) 
Там са малкият, но спретнат мол на „Лозенец“ („Park Center“ или просто „мола срещу Хемус“), националният музей „Земята и хората“ (ако обичате минерали или котки), престъпно подценяваният „Софийски арсенал“ (музей за съвременно изкуство) и „Топлоцентрала“ (център за съвременно изкуство, използван и за събития на открито). И като стана дума за събития на открито, може би най-популярното в тази част на „Лозенец“ е ежегодният фестивал „A to Jazz“, който събира любителите на джаза с тези на пикниците и федербала.
За разлика от повечето други елитни софийски квартали, „Лозенец“ наистина е комуникативен – пресичан от изброените по-горе булеварди, трамвайни линии и линия М2 на метрото. И това е добре, защото посреща доста хора. В квартала има три големи хотела (освен двата, за които вече стана дума, и бившият „Кемпински Зографски“/настоящ „Маринела“/за вечни времена „Японския“), няколко водещи болници, няколко елитни гимназии (стопанска, математическа, модна) и няколко факултета на Софийския университет, а срещу последните е комплексът на Софийската духовна семинария. И много, много, много ресторанти. Със сигурност ще пропуснем и други забележителни места, но все пак трябва да започнем отнякъде: „Ahora“, „JAZU“, „Habib Beirut“, „Под липите“, „Пънчетата“, „Petrus“, „Umami“, „Кандахар“, „OXBO“, „Банкович“… За да изследвате докрай гастрономическия пейзаж на „Лозенец“, може би няма да ви стигне цял живот - но един живот, изживян в „Лозенец“, в повечето общоприети отношения е един добре изживян живот.
