Интервю с архитект Христо Спасов

За арх. Христо Спасов:

Как започна всичко?

Рисувам от малък. В дизайна и архитектурата намерих смисъл, начин да отговоря на конкретни нужди.

Дизайнът с образованието ли идва или е вътрешно усещане за естетика и стил?

По-скоро е вътрешно усещане. Образованието не може да те научи на това. То само по себе си не е достатъчно. Трябва да имаш и голяма доза любопитството и да следваш интуицията си.

 

Какво Ви вдъхновява? 

Природата. Никога няма да се намери по-съвършен дизайн от този, който съществува в природата.


За работата на арх. Христо Спасов:

Как можете да определите стила си?

Смятам, че в дизайна и архитектурата не би трябвало да има стил. Стилът е нещо механично,  вид формално повторение. За мен всеки проект е различен от предходния и основното е иновацията - да открия това, което досега не е правено в полза на клиента, а защо не и в полза на обществотоВинаги се старая да разглеждам нещата под друг ъгъл, нов ъгъл. Да разблъскам изградените ни представи, за да се роди нещо ново.


 

 

Водите ли се по своите виждания и усет за естетика или се водите по желанията на клиента? 

Бих казал, че и двете, тъй като се сливат. Обикновено клиентите ми харесват моето виждане. Повечето разбират накъде отивам и вървим заедно в същата посока. За всеки проект се опитвам да усетя клиента и неговата същност, да вляза в света му и се старая не само да отговарям на очакванията му, а и да предлагам идеи, които ги надхвърлят. 


Има ли елемент, материал и стил, който винаги вкарвате в работата си, нещо, с което можем да разпознаем почерка ви? 

Да. Природата, от която най-много се вдъхновявам, винаги присъства в работата ми. Няма по-съвършени форми от тези, създадени от природата, затова и много често използвам органични форми. Мисля, че те са и най-близки до същността на човека. В природата прави линии и ъгли няма. Например къщата, която проектирах тази година в Драгалевци, е изцяло мислена в симбиоза с природата. В дневната почти всички стени са стъклени, границата между интериор и екстериор изчезва. Градината е продължение на хола и обратно. Разкрива се невероятна гледка към Витоша и сякаш планината влиза в хола. Фасадата, решена с дървени ламели с отсечени линии, е вдъхновена от скалите, създавайки вид комуникация между къщата и планината.  Много от вътрешните стени са със заоблени форми, доближавайки се максимално близо до естествените движения в пространството на човека, които винаги образуват криви, а не прави линии.


 


Какви материали използвате?

Използвам естествени материали, защото са трайни, като амбицията ми е да използвам в бъдеще все по-екологични материали, които да имат минимално негативно въздействие върху околната среда. Мисля, че трябва да се върви към дематериализация, да мислим за ползата вместо за продукта, материята. Например, преди 20 години мобилният телефон беше тежък и обемен. В днешно време се свежда до един стъклен екран, а в бъдеще физически предметът ще изчезне и само функцията му ще остане. В тази насока би трябвало да се развиват и архитектурата и дизайна – по-малко материя, повече  същност и съдържание. 


Доколко трендовете през 2019 за интериорен дизайн са приложими в ежедневието ни?

Трудно бих отговорил на въпроса, защото по принцип не следя трендове. Най-добрият начин да не си демоде, е никога да не си на мода. Мисля, че дизайнерите и архитектите не трябва да се водят от модите, а да могат да изпреварят бъдещите нужди на обществото.

 

Има ли разлика в проектирането на апартамент в Париж и София? Ако да, каква?

Разликата е основно в цената (смее се). Духът на хората в София и в Париж е различен и колкото и парадоксално да звучи, ми е по приятно да работя тук. От друга страна, интелектуалният труд и креативността се ценят много повече там.




Кое е първото нещо, за което се сещате като кажем „иновативни решения в дизайна“?

Сещам се за смартфона, чийто дизайн е тясно свързан с технологията му. Може да се каже дори че дизайн почти няма. От друга страна иновативните решения в дизайна могат да съществуват и в много по-малък мащабНапример, когато проектирах къщата в кв. Драгалевци тази година, забелязах, че има огромен проблем с номерацията на домовете – на много места изобщо липсват или не се виждат ясно. От там ми хрумна идеята да изпиша номера високо на фасадата с голям шрифт и LED осветление, скрито зад огледална облицовка. Този на пръв поглед дребен детайл, се превръща в значително решение в ежедневието на един обикновен доставчик, който ще спести ценно време, избягвайки търсенето на определен адрес. За мен това е дизайнът – да има принос за всички - на първо място за клиента, но и за обществото, съчетано в случая с елегантен графичен ефект по фасадата на къщата.

 

Какво прави един апартамент или къща луксозен/а?

За много хора луксът е синоним на скъпо, което всъщност е едно много относително понятие. За мен луксът представлява внимание към най-малките детайли. Мисля, че луксът се свежда до това реализацията да отговаря напълно на начина на живот, на функционалните изисквания  и емоционалното разположение на обитателя, т.е. да има съвършена хармония между проекта и самия човек.


 


Какво мислите за апартаментите, които се дават под наем и са с еднотипно обзавеждане? Напоследък станаха доста популярни airbnb IKEA style апартаменти, които могат да се разпознаят от далеч, в този смисъл как можем да съчетаем бюджетни решения с нещо, което говори по-скоро за нас самите и продава повече атмосфера, различна от всичко, което виждаме?

Тази тенденция се вписва в една световна глобализация, която се е развивала в продължение на десетилетия. На практика в днешно време един интериор в България с нищо не се различава от интериор на другия край на света. Това води до пълна загуба на идентичност, срещу която трябва да се борим. Трябва да си запазим духа, да си съхраним корените и традициите и да се гордеем с тях.


 

 

  
Допълнителни въпроси:

Кое е най-шантавото нещо, което сте проектирали? Разкажете ни например за проектите си за сушилника за съдове и за шишето от 1,2l л.?
В процес на изработка са. Сушилникът за чинии е патентован и съвсем скоро ще излезе на пазара. Идеята ми за този предмет се роди, когато попаднах на статия, насочена към бъдещия световен проблем с недостига на питейна вода, за който не се говори много. Зададох си въпроса с какво аз бих могъл да допринеса за справянето с него. Започнах да мисля как може да се намали свръх потреблението на питейна вода и стигнах до извода, че най-ефективният начин е да се създадат нови навици при потребителите. От там се роди идеята за сушилника за съдове, който присъства във всеки един дом, независимо от социалното положение на стопаните му, и реших да изобретя предмет, който гордо стои в кухнята като скулптура в органични линии и се различава от всичко останало на пазара. Най-ценното в него е гравирания надпис в дъното, който казва: „Водата е ценна“. В този апел се съдържа основната цел на предмета, която ти напомня да пестиш вода, миейки съдовете. Това малко „усилие“ в едно домакинство, разбира се. То не решава проблема, но не е и само символично, защото като се сведе до милиони домакинства в световен мащаб, би допринесло до пестене на милиони кубици вода годишно.


Мисля, че до голяма степен, решаванетона екологичните проблеми зависи от индивидуалното съзнание и индивидуалната инициатива. Малки индивидуални инициативи в световен мащаб са по-силни от големи политически решения.